детски център

Проектиране на детска градина

By Mehandjiev-architects, 03.2014

При проектиране на детски градини се спазват строгите правила, определени от Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения (1988, дадени по-долу).

Те определят минимални площи на дете, наличие на здравен кабинет, определени нормативи при подготовката на храна и други. При проектирането на детски игрални центрове се следват изискванията на Наредба за условията и безопасността на площадките за игра. Много възложители, разполагащи с по-малко пространство, избират да проектират обекта си като детски игрален център (в който не се приготвя храна и няма легла за следобедна почивка), за да могат да спазят изискванията на закона. От РИОКОЗ(вече РЗИ) се дават и някои частични облекчения върху горните норми, които ще обсъдим в следваща статия. Подобен пример от нашата практика може да видите тук в проект за смяна на предназначение.

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЕТСКИ И УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ (1988)

Раздел І. Общи положения
Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектирането на нови, както и при обновяване или разширение на съществуващи самостоятелни или обединени детски ясли и градини и учебно-възпитателни заведения.
(2) Учебно-възпитателните заведения представляват детска градина, обединена с училище I-ІІІ клас.
(3) Нормите не се отнасят за заведения със специално предназначение (за сирачета и социално застрашени деца, за деца с недъзи, за санаториални детски заведения и др.).
Чл. 2. При проектирането на детски и учебно-възпитатели заведения се спазват действуващите Норми за планиране на населените места, нормите за проектиране на сгради и съоръжения и стандартите, които са свързани с разглежданите въпроси, хигиенните норми. Противопожарните строително-технически норми и тези за защитните съоръжения на гражданската отбрана.
Раздел II. МРЕЖА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 3. (1) Обхватът на децата от детските и от учебно-възпитателните заведения се определя, както следва:
1. в детските заведения – децата от 10 месеца до 6 (6,5) години;
2. в учебно-възпитателните заведения – децата от 2,5 (3) до 9 години (детска градина и училища І-ІІІ клас).
(2) В учебно-възпитателните заведения се включват деца до 2,5 (3) години само в случаите, когато в населеното място няма детско заведение с яслена група.
(3) Типът на детските заведения, видът на групите и броят на групите и класовете и детското заведение и в учебно-възпитателното заведение са съгласно таблици 1. Те се определят с градоустройствения план в зависимост от конкретните нужди на населеното място.
(4) Проектирането на детски заведения с капацитет, по-голям от 240 деца, и на учебно-възпитателните заведения с капацитет, по-голям от 200 деца, се допуска само по изключение като експериментални с разрешение от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ), Министерство на културата, науката и просветата (МКНП) и Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ).
(5) Обединени детски заведения се предвиждат, винаги когато е възможно при ново строителство, преустройство и увеличаване на капацитета чрез обновяване на материалната база,
Таблица 1
Тип заведения и възрастови групи Вид заведения и вид групи Капацитет Забележка
обхват брой деца заведения групи (класове) (брой групи
(възраст) в група или класове
1 2 3 4 5 6
I. Детски ясли 20 постоянни целодневни 4 и 6 *Могат да бъдат
10 мес. нощуващи на 2 смени.
– 2,5 (3) г.
2. Детски градини постоянни целодневни, 1 – 10 **Броят и видът
3 – 4 г. 25 сезонни** нощуващи, на групите се опре-
4 – 5 г. 25 полудневни* деля от конкрет–
5 – б г. (6,5 г.) 25 ните нужди.
3. Обединени дет- постоянни целодневни, 2 – 10 **Оптималното
ски заведения*** сезонни** нощуващи, съотношение е:
полудневни 1 яслена гр. към
10 м – 2,5(3) г. 20 3 град. гр.
3 – 4 г. 25
4 – 5 г. 25
5 – 6 г. (6,5 г.) 25
4. Учебно-възпитат.
заве-дения
10 м. – 2,5 (3) г. 20 по изключение
3 – 4 г. 20 постоянни целодневни 1 – 3 гр.
4 – 5 г. 25 постоянни нощуващи, 1 – 3 кл.
5 – 6 г. 25 полудневни
6 – 7 г. 30 целодневни,
7 – 8 г. 30 полудневни
8 – 9 г. 30
(6) Учебно-възпитателни заведения се предвиждат в малките населени места, когато броят на децата за детски заведения формира 3 и по-малко групи, а на учениците – 3 и по-малко класове.
(7) Самостоятелни детски ясли се предвиждат, само когато изградената мрежа не дава възможност за строителство на обединени детски заведения.
(8) Полудневни детски групи се предвиждат към целодневни детски градини, учебно-възпитателни заведения, обединени детски заведения училища І – III клас, училища І-VIIклас, Единни средни политехнически училища I степен (ЕСПУ – I степен).
Чл. 4. (1) Радиусът на обслужваната от детско или от учебно-възпитателно заведение територия, в зависимост от плътността на застрояване, е от 450 до 600 m. Изключения се допускат в малки населени места до IV функционален тип вкл.
(2) Допуска се радиусът на обслужване да бъде до 30 минути с автотранспорт за градинските групи и класовете на учебно-възпитателните заведения, обединени детски заведения или детски градини, обслужващи няколко селища от V до VIII функционален тип.
Чл. 5. (1) Детското или учебно-възпитателното заведение се проектира в населеното място при осигуряване на най-благоприятни санитарно-хигиенни условия (например отдалечено от промишлени предприятия, улици с интензивно движение, паркинги и др,).
(2) Когато детското или учебно-възпитателното заведение е в близост до улици с интензивно движение, достъпът до него се обезопасява.
Чл. 6. (1) Централизирано обслужване на детските и на учебно-възпитателните заведения с храна се предвижда във всички функционални типове населени места в зависимост от условията:
1. при наличие на обществена кухня със сектор за детска храна;
2. при наличие на детско заведение с кухня, позволяваща обслужването на няколко детски заведения;
3. при изграждане на нов жилищен комплекс по единна генерална сметка.
(2) Проектирането на кухня, принадлежаща само на едно детско заведение, се допуска по изключение.
Чл. 7. Пералня в детско или в учебно-възпитателно заведение се проектира по изключение, когато в населеното място няма специализирана пералня или обществена пералня с цех за детско пране.
Раздел III.
Раздел III. ТЕРЕН НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 8. (1) Теренът на детското или на учебно-възпитателното заведение се предвижда по възможност като самостоятелен квартал, а в жилищните комплекси – като обособен парцел.
(2) Теренът на учебно-възпитателното заведение се състои от:
1. зона на децата до 6 (6,5) г.;
2. зона на учениците;
3. обща зона (например физкултурна площадка, опитно поле, стопанска зона).
(3) Големината на терена на детските и на учебно-възпитателните заведения се определя:
1. за яслените групи – по 25 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност – най-малко по 20 кв.м. на дете;
2. за градинските групи – по 35 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност – най-малко по 25 кв.м. на дете;
3. за класовете – по 30 кв.м. на ученик и но изключение в жилищните територии с голяма плътност – най-малко по 25 кв.м. на ученик.
Чл. 9. (1) Сградата на детското и на учебно-възпитателното заведение се ситуира:
1. в най-неблагоприятната част на парцела (например по отношение на ориентация, засенчване и др.);
2. на не по-малко от 15 м. от уличната линия или съседен парцел, ако към тях са ориентирани спални, занимални, класни стаи, кабинети, и на не по-малко от 8 м. ако това са други помещения, ползувани от децата и учениците (например физкултурен салон, столова и др.).
(2) Теренът на детското и на учебно-възпитателното заведение трябва да има не повече от 30% застроена площ и не повече от 5% стопански двор.
Чл. 10. (1) физкултурната площадка се предвижда при всички детски и учебно-възпитателни заведения, независимо от техния капацитет и тип с площ:
1. при детските ясли с капацитет 4 групи – най-малко 55 кв.м., с 6 групи – най-малко 65 кв.м.;
2. при детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения с капацитет до 4 групи или 1-2 групи и 1-2 класа от 150 до 200 кв.м., като за всяка група или клас в повече площта се увеличава с 25 кв.м., но не посече от 300 кв.м..
(2) Върху част от терена на общата физкултурна площадка при детските заведения с 4 и повече групи и при учебно-възпитателните заведения с 3 групи и 3 класа се предвиждат душове и басейн за закаляване на децата с дълбочина 0,4 м. (на водата 0,2 м.) и площта от 15 до 20 кв.м., свързани с водопроводната и канализационната система на сградата.
(3) Физкултурната площадка и площадките за активни занимания се . проектират по възможност на разстояние, не по-малко от 15 м. от учебните помещения и спалните.
(4) Не се допуска изграждането на отделни тоалетни и склад за дворни, уреди и играчки в терена на детското и на учебно-възпитателното заведение, а се ползуват тези към физкултурно-музикалния салон. Когато такъв не се предвижда или е ни втория етаж. тези помещения се проектират на първия етаж към административната част с пряк достъп от двора.
Чл. 11. На всяка група деца до 2,5 – 3 г. в детското заведение, независимо от типа и капацитета му, се осигурява площадка с регулируемо засенчване и площ от 120 до 130 кв.м., от които за игра с твърда настилка по 2,5 до 3 кв.м. на дете.
Чл. 12. При детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения:
1. площадките на децата от 2,5-3 г. до 6 г. са специализирани за видовете дейности с последователно ползуване от групите (таблица 2);
2. площадките за учениците са специализирани за видовете дейности (таблица 2);
3. при възможност се предвижда алея с широчина 3 м., дължина най-малко 6 м. и наклон от 10 до 25% в зависимост от дължината.
Чл. 13. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения с 3 и повече групи деца над 2,5 г. се предвижда природен кът и опитна градина с площ 15 кв.м. на група.
(2) Стопанската площадка със собствен ход се проектира в зависимост от конкретните нужди с площ, не посече от 100 кв.м. На нея се разполага ограденият кът на кофите за смет.
Чл. 14. Според паркоустройствения план:
1. в двора на детското или учебно-възпитателното заведение се осигуряват в зависимост от капацитета му една до три питейни фонтанки;
2. дворът на детското или на учебно-възпитателното заведение трябва да има ограда с височина, не повече от 1,6 м.; не се допускат плътни тухлени или стоманобетонни огради.
Таблица 2
Брой площадки при различен капацитет
№ Видове площадки на детските градини, обединените Дейности
детски заведения и учебно-възпитателните
заведения (групи, групи + класове)
3 4 5 6 7 8 1-2 + 1-2 3+3
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
1. Физкултурна площадка 1 1 1 1 1 1 1 1 Спортно-подготвителни
150+300 игри, закаляване,
занимания с вода, пясък,
слънчеви и въздушни бани
2. Площадка за художествено – – 1 1 1 1 – 1 Празненства на открито,
творчески занимания 120 кв.м. драматизации, танци,
музикални игри
3. Площадка за сюжетно-ролеви 1 1 1 1 1 1 (-)1 1 Сюжетно-ролеви игри с привила,
игри – 120 кв.м. музикални игри
4. Площадка за конструктивни 1 1 1 1 1 1 1 1 Игра с едроформатен
игри- 100-150 кв.м. конструктор
5. Площадка за под- 1 1 1 1 1 1 1 1 Подвижни игри
вижни игри – 140 кв.м.
6. Площадка за тихи – 1 1 2 2 2 (-)1 2 Литературни занимания,
занимания – 60 кв.м. развитие на речта.
художествено-естети-
чески занимания
7. Площадка за сюжетно-ролеви – – – – 1 1 – – Сюжетно-ролеви игри,
игри с амфитеатър и игри с правила,
стена-екран-150 кв.м. драматизации

Раздел IV.
Раздел IV. СГРАДА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 15. (1) Сгрялата на всяко детско или учебно-възпитателно заведение се проектира в зависимост от вида, типа и капацитета му, микроклимата и конкретните условия на населеното място.
(2) Сградата на учебно-възпитателното заведение се проектира така, че:
1. при нужда групите на децата да бъдат изолирани от учениците;
2. да има удобен достъп до физкултурния салон, игротеката и кабинетите, за ползуването им по график от децата и от учениците;
3. да има пряк достъп за външни посетители до административно-стопанските служби.
Чл. 16. Сградата на детското или на учебно-възпитателното заведение се проектира до три етажа. Детските групи и класовете се предвиждат на първи и втори етаж. Разполагането им на третия етаж се допуска само с разрешение на КТСУ и МНЗСГ.
Чл. 17. (1) Входовете и стълбищата в детските и учебно-възпитателните заведения се проектират, както следва:
1. за всеки две яслени групи и всеки четири градински групи – общ вход и стълбище;
2. за единствена яслена група в детското заведение се допуска отделен вход;
3. за педагозите и медицинския персонал се допуска да ползуват вход за детски групи,
4. за стопанските служби – отделен вход;
5. за изолационното помещение – при възможност – отделен вход;
6. за класовете – общ вход и стълбище.
(2) При проектиране на стълбищата да се спазва БДС-8267.
(3) При двуетажни и триетажни сгради отстоянието от вратите на помещенията, в които пребивават деца, до стълбищата не трябва да е повече от 30 м.
(4) Светлата широчина на коридора към класните стаи е най-малко 2,4 м.
Чл. 18. (1) Светлата височина на помещенията е най-малко 2,6 м., а на класните стаи – 3,0 м.
(2) Ориентацията на прозорците на помещенията е:
1. за дневни, спални, учебни помещения-юг, изток, югоизток;
2. за физкултурно-музикалния салон и другите общи учебни помещения-всички посоки без север.
Раздел V.
Раздел V. ЗВЕНА И ПОМЕЩЕНИЯ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ,
Чл. 19. (1) Функционалните звена на различните групи деца и учениците се проектират с помещения и площи съгласно таблица 3
(2) В зависимост от приложената конструктивна система се допуска отклонение ±10% от посочените площи.
(3) Във функционалните звена на децата:
1. с непосредствена връзка се проектират следните помещения: гардероб-филтър със занималнята; гардероб-филтър с умивалнята и тоалетната; занималнята със спалнята;
2. допуска се връзката на офиса със занималнята да се предвиди през гардероба;
3. зрителната връзка с тоалетната се предвижда предимно от занималнята, чрез остъклена витрина, с долен ръб на разстояние 1,0 м. от пода.
(4) Преддверието пред гардероба служи и за чакалия на родителите.
(5) За учениците се осигуряват площи и помещения съгласно таблица 3:
1. за всяка паралелка се предвижда по една класна стая;
2. стаите за почивка се оразмеряват за половината от броя на учениците от първи клас;
3. гардеробни шкафчета за учениците се предвиждат към всяка класна стая.
Таблица 3
Целодневна Полудневна Първи клас Втори и Забележка
N: Наименование на и нощуваща група трети клас
помещенията група
необходима необходима необходима необходима
площ, кв.м. площ, кв.м. площ, кв.м. площ, кв.м.
1. Занималия 100 50 – –
2. Спалия 100 – – –
3. Гардероб-филтър 40-50 20-25 – –
4. Тоалетна и умивалня 40-50 20-25 – –
5. Офис 40-50 – – –
6. Класна стая – – 50 50
7. Стая за почивка – – 25 –
Чл. 20. (1) Към детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения се предвиждат учебни помещения за общо ползуване по график според таблица 4.
(2) Плановото решение и конструкцията трябва да осигуряват обединяването при нужда на два кабинета или на физкултурния салон и един кабинет.
Чл. 21. (1) Към детските заведения с 4 и повече групи деца над 2,5 г. и към учебно-възпитателните заведения с повече от 2 групи +2 класа се предвижда физкултурен салон със склад за уреди и тоалетни съгласно таблица 4. Той е по възможност на първия етаж.
(2) Към детските и учебно-възпитателните заведения с 6 и повече групи на децата над 2,5 г. се допуска с разрешение на КТСУ, съгласувано с МНЗСГ, да се проектира плувен басейн с размери 6/12,5 м. и с максимална дълбочина 0,8 м.
(3) Басейнът се предвижда със самостоятелен вход, помещение за треньора, съблекалня за 15- 20 деца и тоалетна клетка с мивка.
(4) Басейнът за деца може да се проектира и към плувен комплекс за ученици и граждани с отделни: вход, салон и обслужващи помещения.
Таблица 3
№ Наименование Детски градини и обединени Учебно- възпитателни Видове дейности
на поме-щенията, кв.м. заведения с брой групи деца над 3 г. заведения с брой максимален набор минимален набор
групи деца над
3 г. и класове
3-4 5-6 7-8 1-2+ +1-2 3+3
1 2 3 4 5 б 7 8 9
1. Физкултурно-музикален 1 1 1 1 1 Физическа култура, му- Физическа култура,
салон със склад и зикално-ритмични уп- музикално-ритмични
WС-80 кв.м. ражнения, подвижни упражнения- тържества
игри, куклен театър.
конструиране, тържества
2. Игротека – 80 кв.м. – – – 1 1 Прожекция на филми, Пионерска дейност, библи-
драматизация, куклен отека, свободни игри
театър, пионерска дей-
ност, библиотека, сво-
бодни игри, фонотека
3. Кабинет – 50 кв.м. – 1 1 – 1 Прожекция на филми, Прожекция на филми,
драматизация, куклен драматизация, куклен
театър, рисуване, моде- театър
лиране
4. Кабинет – 50 кв.м. – – 1 – – Рисуване, моделиране, Фонотека
конструиране
Таблица 5
№ Наименование Капацитет на ясли, градини, обединени детски заведения и Забележка
на помещенията учебно-възпитателни заведения
1 – З групи 4 – 8 групи 9 -10 групи 1-2+1-2 гр.+кл. 3+3 гр+кл.
ДГ, ОДЗ ДЯ, ДГ, ОДЗ ДГ, ОДЗ УВЗ УВЗ
площ, кв.м. площ, кв.м. площ, кв.м. площ, кв.м. площ, кв.м.
1 2 3 4 5 6 7 8
1. Кабинет на директор 12 12 12 12 12 За изолационна се из-
(или завеждащ детска ползува лекарският
ясла) кабинет.
2. Методичен кабинет 12 12(16) 16 12 12(16)
(учителска стая)
3. Лекарски кабинет с бокс 16 16 16 16 16 Домакин-касиерът и
за физиопрофилактика директорът ползуват
едно помещение.
4. Изолационна с WС * 12 12 * 12
5. Канцелария ** 12 12 ** 12
6. Помещение за колички да да да да да
или склад
7. Гардероб, санитарен въ- да да да да да
зел и душ за персонала
Всичко площ от 50-55 75-80 80-85 50-55 75-80
т. 1 до 7 в кв.м
Чл. 22. (1) Административните и медицинските помещения към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират според таблица 5.
(2) Помещенията за медицински служби се проектират, като се спазват следните изисквания:
1. боксът за физиопрофилактика към лекарския кабинет се отделя с остъклена преграда с долен ръб на 0,8 м. от пода;
2. помещението „Изолация“ се проектира в зрителна връзка с кабинетите на лекаря или директора чрез остъклена преграда с долен ръб на разстояние 0,6 м. от пода;
3. при детските заведения сби повече групи в изолацията по възможност се оформят два бокса.
(3) Учителската стая (методичният кабинет) се предвижда до кабинета на директора.
(4) В детските заведения сби повече групи към санитарния възел за персонала се предвижда клетка за инвентара за почистване.
Чл. 23. (1) Стопанските части – кухня, пералня и котелно към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират съгласно таблица 6. По възможност те се разполагат в сутерен с осигурено естествено осветление.
(2) В учебно-възпитателното заведение за учениците и учителите се предвижда столова, при което:
1. не се допуска тя да бъде в сутерена,
2. оразмерява се за 45-50% от общия брой на учениците и учителите по 1 до 1,1 кв.м. на едно място;
3. към нея се организира бюфет за учениците.
(3) В детските заведения до 3 групи и в учебно-възпитателните заведения се допуска:
1. топлата и млечната кухня да са в едно помещение;
2. подготвителните към кухнята да са в едно помещение.
Раздел VI.
Раздел VI. ЕЛЕМЕНТИ НА ПОМЕЩЕНИЯТА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 24. (1) Обзавеждането и съоръжаването на помещенията на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвижда пи нормативи на МКНП и МНЗСГ.
(2) В класните стаи:
1- учебната дъска се монтира на височина от пода 75-80 см.;
2. минималната и максималната отдалеченост на учениците от учебната дъска е съответно 2 и 9 м.;
3. пътеките между мебелите са най-малко 55 см.
Чл. 25. (1) Прозорците на дневните, спалните и учебните помещения се проектират така, че:
1.в дневните и спалните да са на височина от пода 60 см. и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънце-защитни устройства;
Таблица 6
Капацитет на детските ясли, градини, обединени
N: Наименование на помещенията детски заведения и учебно-възпитателни заведения Забележка
1-3 гр. (+кл.) 4-8 гр.(+кл) 9-2 гр.(+кл.)
ДГ, ОДЗ, УВЗ ДЯ, ДГ, ОДЗ, УВЗ ОДЗ, УВЗ
1 2 3 4 5 6
1 Топла и студена кухня с 1(2) уми- да да да 1. При централно снабдяване с храна
вални* и офис помещенията по т. 1
до 11 се заменят с
2 Млечна или сладкарска кухня не да да помещение за приемане на храната,
3. Подготвителна за месо да да да офис домакински склад, помеще-ние
за отпадъци и умивалня за
4. Подготвителна за птици и риба ** ** ** изплакване на съдовете – общо
25-30 кв.м. с отделен вход.
5. Подготвителна за зеленчук да да да
6. Дезинфекционна за яйца ** ** **
7. Склад за зеленчук да да да
8. Охлаждаеми складове *** *** *** 2. При снабдяване на деца вън от за-
ведението или на друго ДЗ или
9. Склад за сухи продукти да да да УВЗ с храна се предвижда още
10. Склад за амбалаж да да да един офис 10 кв.м. с отделен вход.
11. Помещение за отпадъци да да да
12. Гардероб, санитарен възел и душ да да да * за кухненски и трапезни съдове
за кухненския персонал (при УВЗ)
** като кът от кухнята
13. Склад за гориво**** *** хладилници
**** когато кухненското съоръжаване
не работи с електричество.
Всичко площ по точка 1 до 13 – от 60 до 140 кв.м. по технологичен проект.
1 2 3 4 5 6
14. Склад за нечисто бельо да да да 3. При централно изпиране на бельо-
15. Пералня да да да то помещенията по т. 14-18 се
заменят със: склад за нечисто
16. Сушилня – гладачка да да да бельо, помещение за изпиране на
дребно бельо ик склад за чисто бе-
17. Склад за чисто бельо да да да льо – общо 20 – 25 кв.м. с отделен
вход
18. Гардероб, санитарен възел и душ за да да да
персонала на пералнята
Всичко площ от точка 14 до 18 : 35-40 кв.м. 45-50 кв.м. 65-70 кв.м.
1 2 3 4 5 6
19. Котелно помещение да да да 4. При централно топлоснабдяване
20. Склад за гориво да да да помещенията по т. 19-22 се за-
менят с помещение за абонатна
станция 25-50 кв.м.
21. Гардероб, санитарен възел и да да да
душ за огняра
22. Вентилационно помещение ***** не не да ***** Когато има предвидена приточно
изтегляща вентилация
за кухнята и пералнята.
Всичко площ от т. 19 до 22 : 45-50 кв.м. 90-95 кв.м. 145-150 кв.м.
2. в класните стаи и кабинетите да са на височина от пола 90 см. и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънце-защитни и затъмняващи устройства;
3. да бъдат обезопасени;
4. най-малко 50% от площта на всеки прозорец да бъде отваряема;
5. южните, югозападните и западните прозорци се проектират със слънцезащитни устройства с променливо действие в зависимост от дневните и сезонните нужди.
(2) Вратите па помещенията, в които пребивават деца, се отварят по посока на изхода на секцията или сградата.
Чл. 26. (1) Основните помещения па децата и учениците се проектират с естествено осветление при съотношение на остъклената площ към площта па пода 1:3 до 1:4.
(2) При осигурено вентилиране се допуска складовете, офисите и санитарните възли за персонала да нямат естествено осветление.
Чл. 27. (1) При проектирането на детските и учебно-възпитателните заведения се имат предвид следните изисквания:
1. подовете на дневните, спалните п гардеробите на групите и тоалетните на пелените групи, класните стаи, кабинетите и игротеката трябва да са от топлоизолационни материали, устойчиви на дезинфекционни разтвори и удобни за лесно почистване;
2. мозаечен под се допуска и коридорите, сервизните помещения, входния вестибюл и стълбищата;
3. стените па помещенията, и конто пребивават деца. се предвиждат с покритие, което е гладко, матово и поддаващо се на дезинфекция;
4. стените на кухнята, пералнята и тоалетните се облицоват с фаянсови плочки на височина на вратата.
(2) Интериорът па детските и учебно-възпитателните заведения трябва да подпомага естетическото възпитание на децата и учениците, като прилагането на дефицитни материали- скъп камък, цветни метали и др.п., се предвижда с разрешение на КТСУ.
Раздел VII.
Раздел VII. КОНСТРУКЦИЯ И ИНСТАЛАЦИИ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 28. При проектирането па детските и па учебно-възпитателните заведения се спазват действуващите технически нормативни документи за проектиране на конструкцията, водопроводните, канализационните, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации.
Чл. 29. Строителната система се предвижда така, че да осигурява възможност за преустройства п разширяване на сградите на детските и на учебно-възпитателните заведения, както и разделяне или обединяване на техните основни помещения.
Чл. 30. В детските и учебно-възпитателните заведения, конто имат сутерен, се проектират помещения за противорадиаццонно укритие или скривалище според нормите за проектиране па защитните съоръжения на Гражданската отбрана и конкретните указания на Гражданската отбрана за всеки отделен случай.
Чл. 31. При възможност задължително се предвижда включването на детското и на учебно-възпитателното заведение към ТЕЦ или локално централно отопление на намираща се в близост обществена сграда. При невъзможност за това те се проектират със собствено централно отопление.
Чл. 32. (1.) Изолаторът се проектира с вентилационна шахта.
(2) Към физкултурно-музикалния салон и игротеката се предвижда петкратна смукателна вентилация, като съответно се завишава повърхността на отоплителните тела.
Чл. 33. (1) Към инсталациите за топла и студена вода в умивалните на децата и санитарните възли на учениците се предвиждат терморегулатори, които осигуряват температурата на студената вода да бъде не по-ниска от 18°С, а на топлата вода – не по-висока от 37°С.
(2) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за децата в детските и учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:
1. разстоянието от горния ръб па детските тоалетни мивки до пода е 40 см. за децата до 3 г. и 50 см – за децата над 3 г.;
2. разстоянието от горния ръб на ваничката в яслената група до пода е 90 см.;
3. в групата на децата над 3 г, клозетните седала са в клозетни клетки с преградни стени с височина 1 м и долен ръб иа 0,2 м. от пода.
(3) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за учениците в учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:
1. санитарните помещения са отделни за момчета и момичета:
2. разстоянието от горния ръб на детските тоалетни мивки до пода е 60 см.;
3. клозетните клетки са с преградни степи и врати с височина 1,5 м. и долен ръб на 20 см. от пода.
(4) Клозетна клетка с преддверие с тоалетна мивка се проектира:
1. към физкултурно-музикалния салон в детските заведения сби повече групи и към басейна (ако такъв се предвижда);
2. за персонала на всеки 3 групи и на всеки 3 класа (+ по един душ).
(5) Освен в санитарните звена, тоалетни мивки се предвиждат още:
1. за децата – 1 брои към кабинета по рисуване и 2 броя към столовата,
2. за персонала – по 1 брой към изолационната, кабинета на лекаря, методическия кабинет,
(6) Към салона на басейна се предвиждат 3 душа за децата.
(7) В офиса на целодневните и нощуващите групи се осигурява двугнездов умивалник с плотове и сух стерилизатор.
Чл. 34. При проектиране на изкуственото осветление в помещенията на детските и учебно-възпитателните заведения трябва да се спазва следното:
1. в лекарския кабинет, изолационната и кабинета на директора се осигурява допълнително изкуствено местно осветление;
2. в помещенията, предназначени за нощуване на децата, се предвижда дежурно осветление, чиито осветителни тела са на височина над 1,8 м. и с не повече от 0,6 лукса хоризонтална осветеност на височина 0,5 м.; предвижда се и евакуационно осветление;
3. в един от кабинетите се предвиждат осветителни тела със спектър, близък до естественото осветление;
4. външно осветление се осигурява на всички входове на детските и учебно-възпитателните заведения.
Таблица 7
Санитарни помещения за
№ Санитарно оборудване яслена цело- полу- момичета момчета
група дневна дневна I-III кл. I-III кл.
група група при 3 класа при 3 класа
1 2 3 4 5 6 7
1. Мивка да възрастни 1 – – – –
2. Детска тоалета мивка 2 3-4 1 1 1
3. Ваничка за крака с бате-
рия с подвижен душ – 1 – – –
4. Ваничка за крака 1 – – – –
5. Ваничка с батерия с под–
вижен душ 1 – – – –
6. Детско клозетно седяло 1 3 1 2 1
7. Изливинк 1 – – – –
8. Писоари – – – – 3
Чл. 35. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения се предвиждат контакти, както следва:
1. обезопасени с капачки – в класните стаи, игротеката и кабинетите – по 2 броя на челната стена и по 1 брой – на задната стена;
2. обезопасени и заземени – в лекарския кабинет и бокса за физиопрофилактика – по 1 брой;
3. обезопасени контакти се предвиждат и във всички основни и спомагателни помещения.
(2) Входовете на детските и учебно-възпитателните заведения се свързват чрез звънчева и домофонна инсталация с кабинета на директора, канцеларията и гардеробите на групите.
(3) Радиоозвучителна инсталация се предвижда в класните стаи, залата за хранене, игротеката, физкултурно-музикалния салон, административните помещения, лекарския кабинет и кухнята.
(4) Телефонна инсталация се предвижда в кабинета на директора, лекаря, канцеларията и учителската стая.
(5) Сигнална инсталация се предвижда в класните стаир физкултурния салон и площадките на класовете.
Раздел VIII.
Раздел VIII. ОБНОВЯВАНИ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 36. (1) При увеличаване на капацитета, промяна на вида и типа или обновяване и модернизация на съществуващите сгради с оглед нуждите на детските и на учебно-възпитателните заведения се допускат отклонения но отношение на:
1. площните показатели на административно-стопанските помещения – до минус 20%;
2. функционалните връзки на групите па децата над 2,5-3 години с допълнително изграден физкултурно-музикален салон или допълнително изградени специализирани кабинети;
3. площните показатели на новозастроената частна двора до минус 20% в случаите на допълнително пристрояване на физкултурно-музикален салон или специализирани кабинети.
(2) Други отклонения се допускат само при доказани функционални и санитарно-хигиенни предимства, като съдържанието на звената из групите и площните им показатели и площните показатели на класните стаи и кабинетите задължително се запазват.
Чл. 37. Допуска се включването на звено на полудневна детска градина в партерния етаж на жилищна сграда само при осигурени санитарно-хигиенни, функционални, площи и, градоустройствени и други изисквания към нея, предвидени и тези норми за проектиране.
Чл. 38. При модернизация на двора на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвиждат всички възможни подобрения на микро-климатичните и функционалните условия за провеждане на режима и учебната програма на децата и учениците.
Заключителни разпоредби
Заключителни разпоредби
§ 1. Нормите се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство.
§ 2. Нормите отменят: „Детски заведения. Норми за проектиране“, отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура“, кн. 4 от 1983 г.
§ 3. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-395 от 13. XI. 1987 г. на председателя на Комитета но териториално и селищно устройство и се прилагат за обекти, които започват да се проектират след 1. III. 1988 г.
§ 4. Указания но прилагането на нормите дава председателят на Комитета по териториално и селищно устройство.

НАРЕДБА № 1 ОТ 12 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УСТРОЙСТВОТО И БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЛОЩАДКИТЕ ЗА ИГРА
В сила от 07.05.2009 г.
Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето
Обн. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията и редът за устройството и безопасността на обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито и на закрито, в т.ч. изискванията за безопасното им ползване, поддържането и контрола.
(2) Площадките за игра се устройват така, че да осигуряват безопасност и достъпност при игра за всички ползватели, включително и за ползвателите с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на техните придружители.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на правилата и нормативите за устройство на територията, на нормативните актове за пожарна безопасност, изграждане на достъпна среда, хигиена, опазване на здравето и околната среда и на националните стандарти, с които са въведени европейските стандарти, определящи изискванията към съоръженията за игра.
(2) Наредбата се прилага при:
1. издаването на разрешения за строеж на площадки за игра, разположени на открито;
2. издаването на разрешения за строеж на обекти за обществено обслужване (детски градини и ясли, учебно-възпитателни заведения, търговски обекти, бензиностанции и др.), в съответствие с които с инвестиционния проект се предвиждат разполагане и устройване на обществено достъпни площадки за игра на открито;
3. издаването на разрешения за строеж на сгради, в съответствие с които с инвестиционния проект се предвиждат разполагане и устройване на обществено достъпни площадки за игра на закрито (в търговски обекти, детски центрове и др.);
4. въвеждането в експлоатация на нови обществено достъпни площадки за игра на открито и при въвеждането в експлоатация на обектите по т. 2 и 3;
5. основно обновяване или ремонт на съществуващи обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито, и на съществуващи сгради или на части от тях, предназначени за обществено достъпни площадки за игра, разположени на закрито;
6. поддържането и контрола на обществено достъпните площадки за игра, разположени на открито и на закрито.
Чл. 3. Продуктите, влагани в площадките за игра (съоръженията за игра, продукти за ударопоглъщащи настилки и др.), произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВОТО И БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЛОЩАДКИТЕ ЗА ИГРА
Раздел I.
Общи изисквания към устройството на площадките за игра, разположени на открито и на закрито
Чл. 4. (1) Площадките за игра се устройват в зависимост от предназначението им по възрастови групи на очакваните ползватели.
(2) Ползвателите на площадки за игра в зависимост от физическите и психическите им способности се разделят на следните възрастови групи:
1. до 3 години;
2. от 3 до 12 години;
3. от 12 до 18 години.
(3) В зависимост от предназначението на площадките за игра по възрастови групи се създават условия за следните основни видове игри и/или занимания:
1. люлеене;
2. пързаляне;
3. въртене;
4. клатушкане;
5. пазене на равновесие;
6. катерене;
7. игри със сюжети и роли;
8. експериментиране;
9. учене;
10. общуване – колективни игри
Чл. 5. (1) На всяка открита площадка за игра се осигурява възможност най-малко 50 на сто от заниманията да са достъпни и за ползватели с увреждания. В закритите площадки за игра броят на достъпните занимания може да е по-малък в зависимост от техническата възможност за устройването им.
(2) Достъпните занимания и/или съоръжения за игра се предвиждат така, че да е осигурен достъпен маршрут за ползвателите, придвижващи се с инвалидни колички и с други помощни средства, и за техните придружители, и съответните занимания и/или съоръжения за игра да не се групират, а да се разполагат равномерно на територията на площадката.
(3) Допуска се изискванията по ал. 1 и 2 да не се прилагат за площадки за игра, разположени на открито на територии, които са част от плажните ивици, когато не е осигурен достъпен маршрут до площадката за ползватели с увреждания.
(4) При устройване на площадките за игра, предназначени за няколко възрастови групи, се обособяват отделни зони за всяка възрастова група със съответните за нея занимания и/или съоръжения за игра.

Раздел II.
Изисквания при планирането и разполагането на открити площадки за игра
Чл. 6. (1) Големината и броят на площадките за игра се определят в зависимост от следните показатели:
1. вид на населеното място;
2. демографска структура на населението, като се отчита, че обитателите до 18-годишна възраст са около 18 % от всички обитатели на населеното място или на градската структура (район);
3. брой на жилищните единици в жилищната структура или на територията на населеното място;
4. етажност и гъстота на застрояване на територията;
5. наличие на свободни площи между сградите при условия на съществуваща висока степен на изграденост на територията;
6. брой на очакваните ползватели на териториите за рекреационни дейности.
(2) При отчитане на показателите по ал. 1 площадките за игра могат да се планират, както следва:
1. в парковете и градините в урбанизираните територии, както и в паркове извън урбанизираните територии и в горски паркове;
2. за квартал от жилищна територия в урбанизираните територии (в жилищна група);
3. за устройствена зона в урбанизираната територия;
4. за цялата урбанизирана територия;
5. в територии за рекреационни дейности.
Чл. 7. (1) Площадките за игра се устройват в поземлените имоти, както следва:
1. извън производствени територии;
2. в територии с умерено ослънчаване – предимно за площадките за игра или за зоните от площадки за игра, предназначени за деца до 3 години;
3. върху поземлени имоти, отдалечени от улици с интензивно движение, паркинги и други източници на замърсявания;
4. в територии, защитени от въздушни течения или за които се предвижда изкуствена защита срещу въздушни течения посредством подходящи растителни видове и други средства.
(2) Площадките за игра се планират и проектират в съответствие с пешеходната система на урбанизираната територия или на отделните устройствени зони така, че да се създаде свързана система от места за детски отдих в безопасна среда.
(3) За осигуряване на достъпа до площадката за игра се прилагат нормативните изискванията за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии.
Чл. 8. (1) За съществуващите площадки за игра и за площадките за игра към бензиностанции и търговски обекти, устроени на разстояние, по-малко от 10 m от автомагистрали, първостепенна улична мрежа и други източници на шум, прах и изгорели газове, се осигурява растителен пояс откъм страната на неблагоприятното въздействие.
(2) При близост на площадката за игра до първостепенната улична мрежа в случаите по ал. 1 се поставят и предупредителни пътни знаци – вертикална и/или хоризонтална маркировка на улиците за намаляване на скоростта, както и за сигнални светлини. Входовете и изходите на площадките се устройват откъм обезопасената спрямо улицата страна.
Чл. 9. (1) Изискванията към устройството на площадките за игра, които се предвиждат в жилищните територии, в зависимост от възрастовите групи на ползвателите им са определени съгласно табл. 1.

Таблица 1
Възрастова Радиус на Минимална Минимален
група на отдалеченост площ на брой
ползвателите от жилища площадката занимания
и/или за игра и/или
жилищни минимален
сгради брой
съоръжения
До 3 години От 5 до 150 m 50 m(2) – при Пясъчник – с
брой на очак- площ най-малко
ваните ползва- 10 m(2)
тели до 15 Две пейки
Едно съоръжение за ползватели до 3 години
От 3 до От 5 до 400 m 200 m(2) – при Три пейки
12 години брой на очак- Най-малко чети-
ваните ползва- ри съоръжения за
тели до 100 игра и три вида
занимания за
ползватели от 3
до12 години
Беседка
От 12 до В близост до В зависимост Най-малко чети-
18 години игрище, учили- от броя на ри съоръжения за
ще или в парк очакваните игра и три вида
ползватели занимания за
2 m(2) на пол- ползватели от 12
звател до 18 години
Беседка
Забележка. Изискванията по колона 2 се прилагат при възможност и в зависимост от конкретните условия.
(2) Показателите, определени в табл. 1 към ал. 1, могат да се прилагат и за площадките за игра, които се устройват в смесените територии и в териториите за рекреационни дейности.
(3) Площадките за игра за ползватели от 3 до 12 години могат да се комбинират с площадки за ползватели до 3 години, като се приемат минималните изисквания в колони 2 и 3 на табл. 1 за възрастовата група от 3 до 12 години.
(4) Площадките за игра могат да се предвиждат като комбинирани площадки за игри, общуване и спорт за всички ползватели до 18 години в близост до игрища, увеселителни обекти и в парковете.

Раздел III.
Изисквания към устройството на откритите площадки за игра и към разполагането и монтажа на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането за осигуряване на безопасност и достъпност при игра
Чл. 10. (1) За всяка открита площадка за игра се поставя минимум една информационна табела, оцветена с ярки и контрастни цветове, която се разполага до входовете/изходите на площадката.
(2) Табелата по ал. 1 съдържа информация за безопасната експлоатация на площадката за игра, включително за въведените забрани и ограничения на територията й, които се означават със символи и знаци.
(3) Информационните табели съдържат най-малко следната информация за:
1. стопанина на площадката, като се посочват и данни за контакт;
2. възрастовите групи на ползвателите, за които е предназначена площадката;
3. забрана за разходка на домашни любимци на територията на площадката, с изключение на кучета – водачи на хора с увредено зрение;
4. забрана или ограничение за движение с велосипеди, мотопеди и др. на територията на площадката (при необходимост в зависимост от предназначението на площадката по възрастови групи);
5. забрана за пускане на хвърчила в случаите, когато в близост до площадката има надземно разположени електроснабдителни и/или електронни мрежи и съоръжения;
6. забрана за ползване на площадката от деца под 3 години без придружител – в случаите, когато площадката за игра или зоната от нея е предназначена за тази възрастова група;
7. забрана за навлизане на моторни превозни средства на територията на площадката за игра;
8. телефонните номера на бърза помощ, пожарна, полиция и др.
Чл. 11. (1) За всяка площадка за игра се монтира ограда с височина най-малко 1 m. По оградата не се допуска наличието на необезопасени стърчащи и остри елементи, които могат да наранят ползвателите на площадката за игра.
(2) До оградата на площадката се допуска засаждане на жив плет от растителни видове, които не застрашават здравето на ползвателите и на придружителите им.
(3) За площадките за игра, разположени в паркове, огради се предвиждат по преценка на стопанина на съответната площадка в зависимост от конкретните условия и възможните рискове за безопасно ползване на площадката.
Чл. 12. (1) Площадките за игра се устройват с най-малко два входа/изхода със свободна широчина най-малко 1 m с оглед осигуряване на възможност за свободно преминаване на инвалидна количка, както и на носилка за спешна медицинска помощ.
(2) Вратите на входовете/изходите на площадките не следва да създават опасност за захващане на пръсти и други части от тялото. Между подвижната част на вратата и рамката от двете страни във всяко едно положение, по цялото протежение на рамката се предвижда разстояние не по-малко от 12 mm.
(3) Подвижната част на вратата на входа/изхода на площадката се монтира на височина от 0,06 до 0,11 m от повърхността на настилката.
(4) Вратите се боядисват в ярък и контрастиращ с оградата цвят, за да може лесно да се разпознават от хора със зрителни увреждания.
Чл. 13. (1) На територията на площадките за игра извън минималното пространство за разполагане на съоръженията за игра се предвиждат места за сядане, а при възможност – и масички за игра.
(2) До съоръженията за игра, предназначени за деца до 3 години, и до пясъчника се разполагат най-малко две пейки или други подходящи места за сядане.
(3) На територията на площадките за игра се предвижда възможност за разполагане на беседка.
Чл. 14. (1) Броят на кошчетата за отпадъци се определя в зависимост от големината на площадката, но не по-малко от две кошчета.
(2) Кошчетата за отпадъци се разполагат в близост до входовете/изходите на площадките за игра, на разстояние не по-малко от 2 m от тях и най-малко 2 m от местата за сядане.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат за площадки за игра с площ до 100 m2.
Чл. 15. (1) На територията на площадките за игра се засаждат растителни видове, които не застрашават здравето на ползвателите и на придружителите им.
(2) Информация за растителните видове, които са неподходящи за засаждане на територията на площадките за игра и които могат да бъдат опасни за здравето на ползвателите на площадките, както и за растителните видове, които са подходящи и оказват благоприятно въздействие върху човешкия организъм, е дадена в приложение № 1.
Чл. 16. (1) Площадките за игра се устройват така, че да няма опасност за здравето на ползвателите, както и опасност от нараняване, свързани със:
1. конструкцията на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането;
2. материалите, от които са изработени съоръжението за игра и елементите на обзавеждането;
3. вида на настилката и нейното изпълнение;
4. начина на разполагане на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането;
5. вида на растителните видове и местата за засаждането им.
(2) Не се допуска разполагане на елементи на обзавеждането, както и засаждане на растителност в минималното пространство за разполагане на съоръженията за игра и по основните маршрути за преминаване, както и припокриването на минималните пространства на две или повече съоръжения.
(3) Схема на минималното необходимо пространство за разполагане на съоръжение за игра и на основните му елементи е дадена в приложение № 2.
Чл. 17. (1) Около съоръженията за игра и елементите от съоръженията за игра, предназначени и за ползватели с двигателни увреждания, се осигурява свободно пространство, достатъчно за маневриране с инвалидна количка, при спазване на нормативните изискванията за изграждане на достъпна среда.
(2) В свободното пространство на съоръжение за игра не се допуска наличието на стърчащи части или елементи, с изключение на поставените с цел подпомагане на ползвателите по време на игра.
(3) Елементите на обзавеждането на площадката за игра се разполагат така, че да не затрудняват и възпрепятстват играта и достъпа на ползватели и придружители с увреждания.
Чл. 18. (1) Основите на съоръженията за игра се монтират така, че съоръжението да е стабилно при поемане на определените натоварвания.
(2) Съоръженията за игра се монтират в земята до определения и означен от производителя знак за основно ниво, който показва нивото на повърхността на настилката.
(3) Не се допуска при изпълнение на фундаментите на съоръженията и на елементите на обзавеждането техни части или елементи да остават стърчащи над повърхността на настилката, които биха могли да причинят препъване, нараняване и др.
(4) Фундаментите, цоклите и закрепващите елементи на съоръженията за игра в настилки от насипни продукти (пясък, дървесни кори и др.) се изпълняват в слой с дебелина най-малко 0,40 m. При възможност и когато е посочено от производителя, те се покриват чрез отделни части или детайли на съоръжението (например чрез платформата – при въртележка). Начинът на изпълнение на фундамент на съоръжение за игра в настилка от насипни продукти е показан на схемата съгласно приложение № 3.
(5) Стъпалата и перилата на стълби, когато са част от конструкцията на съоръжението за игра, се монтират стабилно, без да се въртят.
Чл. 19. На откритите площадки за игра не се допуска разполагане на съоръжения за игра с височина на свободно падане, по-голяма от 3 m, включително повърхности и структури от съоръженията, до които е възможен достъп от ползвателите.
Чл. 20. Вертикалните и хоризонталните занимателни панели (с морски шах, животни, букви, кухни, пъзели, халки и др.), предвидени и за ползватели с двигателни увреждания, се разполагат на височина от 0,45 до 0,62 m.
Чл. 21. (1) Пясъчникът се предвижда и изпълнява с площ най-малко 10 m2, със стени с височина от 0,25 до 0,40 m от повърхността на пясъка, изпълнени или облицовани цялостно или частично с топлоизолационен, бързосъхнещ и гладък материал, като се осигурява и възможност за сядане по тях.
(2) Пясъчникът се предвижда като самостоятелен елемент за игра. Не се допуска комбинирането му с пързалка или с други видове съоръжения за игра.
(3) Дълбочината на слоя пясък във всяка точка на пясъчника е най-малко 0,30 m, като под пясъка се полагат геотекстил и чакъл с фракция, по-голяма от 8 mm, за дренаж с дебелина на слоя не по-малко от 0,10 m.
(4) За пясъчника се използва промит и дезинфекциран пясък с фракция от 0,2 до 2 mm, без глинести частици.
(5) Прекопаване, разрохкване и дезинфекция на пясъка се предвижда най-малко два пъти в сезона (рано напролет и в средата на лятото).
(6) На територията на площадката пясъчникът се разполага извън минималните пространства за разполагане на съоръженията за игра на естествено засенчено от растителни видове място. Когато няма възможност за естествено засенчване, към конструкцията на пясъчника се предвижда подходящо цялостно или частично изкуствено засенчване (чадър, тента и др.).
(7) В случаите, когато се предвиждат масички за игра с пясък и вода, те се разполагат в близост до пясъчника, като част от масичката остава извън пясъчника, на достъпен за инвалидна количка маршрут. Частта от масичката, разположена на достъпния маршрут, се проектира с широчина, по-голяма от 0,76 m, с дължина (дълбочина) най-малко 0,43 m и с височина от 0,60 до 0,75 m над настилката. За осигуряване на свободно преминаване и разполагане на инвалидна количка под долната повърхност на масичката не се допуска наличието на каквито и да е елементи.
Чл. 22. (1) Съоръженията за игра и елементите на обзавеждането се обработват така, че да няма опасност от нараняване (от отделени трески и др.).
(2) Съоръженията за игра и елементите на обзавеждането са проектирани така, че да е осигурена възможност за лесно оттичане на водата (чрез подходящ минимален наклон или по друг конструктивен метод).

Раздел IV.
Изисквания към устройството и безопасността на обществено достъпни площадки за игра, разположени на закрито
Чл. 23. (1) Площадките за игра на закрито се устройват в самостоятелни сгради, в сгради за обществено обслужване или в подходящи за целта обществено достъпни помещения или площи – части от сгради, които отговарят на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
(2) Устройване на площадки за игра на закрито в жилищни сгради се допуска само на партерните етажи при спазване на изискванията на чл. 38 ЗУТ.
Чл. 24. (1) Помещенията и площите за устройване на закрити площадки за игра се разполагат при спазване на следните изисквания:
1. осигуряват се:
а) при брой на ползвателите до 50 – най-малко един евакуационен изход;
б) при брой на ползвателите от 50 до 200 – най-малко два евакуационни изхода;
в) при брой на ползвателите над 200 – два евакуационни изхода, и по един евакуационен изход на всеки 100 ползвателя допълнително;
2. електрическите, телефонните и други инсталации, както и датчиците се разполагат на недостъпни за ползвателите места; контактите на електрическата инсталация се проектират на височина, по-голяма от 1,60 m, или се изпълняват обезопасени;
3. прозорците се проектират на такава височина, че да е осигурена възможност за поставяне на средства за слънцезащита и най-малко 50 % от площта на всеки прозорец да е отваряема;
4. изкуственото осветление се проектира равномерно разпределено с минимална осветеност на помещенията, както следва: 300 Lx – за луминесцентно, и 150 Lx – за обикновено осветление, като осветителните тела се обезопасяват;
5. температурата на въздуха в помещенията е в границите 20

Share Button