пасивна къща (http://kurtstruve.com/)

Пасивната къща

By Mehandjiev-architects, 03.2016

Темата за пасивните, нискоенергийни и позитивно енергийни къщи и сгради става все по-популярна в България поради нуждата от съвременни сгради, чието поддържане и използване е  с ниски разходи, комфортно и устойчиво във времето.

Накратко, пасивната къща се нуждае от малко (и през повечето време от годината от никаква) енергия, за да поддържа комфортна вътрешна температура.

Пасивна е тази къща/сграда, която използва не повече от 15kwh/m2 на година за отопление (според стандартите на International Passive House Association. Това за нашите условия например за къща от 100м2 означава разходи от 25лв на месец (при цена 20ст за kwh), приблизително 12% от осреднените стойности в момента, от около 200лв на месец.

Общото потребление на къщата – отопление, охлаждане, топла вода и електричество не бива да надвишава 120kwh/m2.

Топлинен комфорт трябва да се постига във всички помещения през цялата година. През не повече от 10% от часовете в годината се допуска температурата да надхвърля 25C.

Основните правила при проектиране на пасивна къща са:

1. Високо равнище на изолация

Високоефективна изолация като ЕПС или минерална вата с примерна дебелина от (min)20-30см по различните детайли, степен на топлопроводимост: 0.10 до 0.15 W/(m².K)

пасивна сглобяема къща пасивна къща - изолация:

2. Добре изолирани прозоречни рамки и остъкляване

Стъклопакети и рамки с подобрени показатели (например трислоен стъклопакет с инертен газ), с оптимално отношение площ/необходимо ослънчаване за помещението, степен на топлопроводимост: 0.7 до 0.85 W/(m².K) Парадоксално на българската практика, по-ефективни са прозорци с по-тесни рамки и по-голямо остъкляване, тъй като нето площа на прозореца се увеличава, за сметка на рамката, която е най-ефективната част.

пасивна къща - остъкляване

3. Липса на топлинни мостове

Топлинни мостове са онези части на сградата, които – подобно на ребрата на радиатор – отдават или приемат топлина по-бързо (т.н. топлинни течове) поради улесения си досег с външната среда – като балкони, еркери, колони, стрехи, ъгли, връзката между плоча и стена и други. На такива места обикновено се образува мухъл при по-стари сгради. Тези елементи, разбира се, се използват и в пасивната къща, но внимателно и  със специални строителни детайли.

пасивна къща термомост - балконпасивна къща термомост - детайл плоча

4. Въздухонепроницаема сградна обвивка

Трудно е да си представим, но традиционните сградни обвивки – като мазилка и тухла всъщност „дишат“, и то от порядъка на няколко сградни обема на денонощие. Това трябва да се ограничи за сметка на контролирана рекуперация.

5. Вентилация с високоефективна рекуперация на топлината

Рекуперацията взима топлината (през зимата) от замърсения въздух, който искаме да изхвърлим и го предава на пресен въздух, който вкарваме в сградата (с ефективност около 75%). При климати, където е необходимо охлаждане, се прилага същият принцип: системата за рекуперация задържа топлината и високата влажност извън сградата, докато подава свежия, хладен въздух с подходящи нива на влажност.

пасивна къща (рекуператор)

Топлообменника, както и правилното разпределение на въздуха в помещенията са важни елементи на пасивната сградата, от които зависи нейната ефективност. За него трябва да има лесна поддръжка и почисстване, да не се допуска обрзуването на плесен в местата на топлообмен, да осигурява комфортна влажност на входящия въздух и други аспекти). За разпределение на въздуха трябва да се осигури връзка към всички помещения, като например въздушни клапи на вратите, както и подходящо разпределение за правилно отичане на мръсния (или прегрят през лятото или студен през зимата) въздух.

пасивна къща (отопление с топлообменник)

6. Оптимизирана форма и разположение на сградата

Формата, като съотношение обем/повърхност както и разположението на сградата спрямо слънцето трябва да се преценят внимателно.

Съществуват и много други начини за пасивно използване на даденостите на терена и природата, за да се оптимизира потреблението на къщата. Например, широколистни дървета от юг ще осигуряват сянка през лятото, и ще пропускат слънчевите лъчи през зимата. Ако теренът е наклонен, къщата може да е частично вкопана, за да се използва постоянната температура на земята под повърхността.

пасивна къща

За различните климатични зони, разбира се, има различни изисквания за изолация и контролиране на ослънчаването. България принадлежи към умерено хладната климатична зона, където се препоръчват по-високи равнища на изолация наред с изолиращи прозорци с трипластови стъклопакети. Лятното засенчване за нашия климат също е препоръчително, и използване на пасивно охлаждане през отворените прозорци през нощта. Често се прави грешката да се следват архитектурни примери от по-студените климатични зони (например Германия, Скандинавия, Канада), където има нужда от по-голяма изолация и няма нужда от засенчване. За различните райони в България и на различна надморска височина тези изисквания също са различни.

Когато стандартите за пасивна къща са постигнати, вътрешните помещения се загряват само заради присъствието на хора и използването на електрически уреди в тях. Други начини за отопление/климатизация е чрез теропомпа вода-въздух, свързана с тръби под основите на сградата. Разбира се, често се използват и малки традиционни източници на енергия – на газ, ефективна камина на дърва или ток, за пикови моменти на ниска температура. За къщи, постигнали стойност под 10W/m2, такива не са нужни.

Осветлението, както и всички електроуреди, трябва да са максимално оптимизирани за минимално, високоефективно ползване. Всички нови уреди и ел. консуматори имат сертификат (от F до A++) показващ тяхната ефективност.

Някои интересни особености на пасивните къщи:

– Бавна температурна промяна – независимо от резките промени навън, температурата в къщата се променя със скорост от порядъка на 0.5C на ден. Даже и да се отвори прозорец, след затварянето му къщата възстановява бързо типичната си температура.

– Хомогенна вътрешна температура: не е възможно да има стаи (например складове, помещения за работа или спални) със различна температура от околните помещения, което може да е неприятно за някои собственици.

Още по-оптимизирани варианти на пасивната къща са нулево-енергийната къща (0 kWh/m²) и позитивно-енергийната къща (-25 kWh/m²), които надграждат методите на пасивната къща, комбинирано с методи за добив на енергия от възобновяеми източници (слънце, вятър, геотермални източници), за да имат нулев или даже позитивен енергиен баланс.

Пасивната къща е повече от една разумна инвестиция в ефективни строителни системи, тя е част от начина на живот на собствениците си, с грижа за природата и за едно по-устойчиво бъдеще.

Същите стандарти могат да се приложат и при многофамилни сгради, административни и офис сгради, сгради с обществено предназначение (много е подходящ например за образователни сгради – училища и детски градини, поради завишените изисквания за темепратура, влажност, качество на въздуха).

Полезни връзки:

International Passive House Association (www.passivehouse-international.org)

Wikipedia (https://en.wikipedia.org/wiki/Passive_house)

 

 

Share Button