header

Симфонична зала в Голямата мааза, Варна

By Mehandjiev-architects, 02.2012

Голямата мааза“ представлява три складови постройки от края на 19ти век, построени на калкан една до друга на ул.”Хан Омуртаг” в историческия център на Варна.

След поредица преустойства и промени от оригиналните и ценни от архитектурно-историческа гледна точка здания в наши дни са оцелели до голяма степен единствено външните каменни контурни стени. Те са на два етажа и се възприемат като една голяма, непрекъсната постройка, откъдето е и названието на обекта.

Сградата е разположена в близост до пристанището, в най-стария район на Варна, изпъстрен с множество архитектурни и археологически паметници, със следи от градско развитие от древността до наши дни: най-характерни моменти са римските останки на „Мaлките Терми“ и сградите от началото на 20век, когато кварталът е бил основният търговски център на Варна.

 

Заради индустриализацията на пристанището и разширяването на града, районът в момента е сравнително изолиран от основните центрове на Варна и това, заедно с множеството проблеми, свързани със запазването на паметниците на културата, го прави непривлекателен за живот и работа.

 

Налице е типична за много европейски морски градове нужда от регенерация на крайморската зона. Сложните наслагвания от стари, нови сгради и неуспешни опити за ревитализация на средата допълнително усложняват възможностите за решение на проблема.

 

В непосредствена близост се намира сградата на Генералния щаб на Адмиралтейството, за чиито нужди е отнета част от прилежащата улица, което затруднява достъпът до сградата. За да е възможно каквото и да било решение като обществена функция, е прието, че е възможно (от обществено-правна гледна точка) тази отнета улица да се възвърне и социализира.

 

Откъм булевард „Приморски” обектът граничи с комплекса на агенция „Морска администрация„.

 

Той е с лице към булеварда и морето и откъм „Голямата Мааза“ са разположени предимно паркинги и обслужващи постройки.

 

Най-важно отношение към обекта на изследването от комплекса е „Кино на транспортния работник“ – мултифункционална аудитория, която в момента не се използва. Наличието й до голяма степен определя и решението за адаптация на обекта, като се дава възможност за бъдещо общо функциониране като културен център на Варна.

 

Точни данни за годината на създаване на маазите на ул. Хан Омуртаг няма, предполагаемия диапазон е 1880-1890год. Всяка една от трите маази е от различен строителен период, претърпявали са множество преустройства, има следи и от пожари.

 

Търговско-складовият архитектурен паметник е група от три сключено застроени широкоплощни маази на два етажа. По заснетите останки и подробно проучване, най-голямата от тях : мааза 3 е строена в по-ранен период от останалите две. Има запазени отломки от зидовете, затварящи я от западната страна, като по-малките маази /едно и две/ използват вече съществуващите й зидове, и са долепени до тях по-късно,   Ограждащите каменни зидове са добре запазени, като всичките до ниво 0,20м /няма данни за основите/ са с дебелина 120 см, от кота -0,20 до +4,00 – до 100 см, и от кота +4,00 до края на зидовете с дебелина 80 см. Разликата в дебелината на зидовете във височина е поради стъпването на подовите нива – прибиране на зида на всяко ниво. Има малко данни за подовата конструкция – вероятно тип „пруски свод”. Основание за хипотезата са запазените  няколко двойки  метални релси – свързани с метални шини /шпилки/ – излизащи от зидовете /север-юг/ по късата страна, под ниво 4.00 м. Между релсите вероятно са били закрепени тухлени арки, а върху тях – напречно дървено дюшеме.

 

Фасадите на сградите са от каменен градеж, който е запазен в по-голямата си част. Всяка една от фасадите на отделните маази е с характерно членение, симетрично редуващи се врата – прозорец.

 

  Мааза 3, северна и източна фасада с кота корниз 7,80м; северна фасада, първо ниво – както следва две врати, прозорец, врата, прозорец и още три врати.Прозорците имат ромбоидно разчленени метални решетки /запазени/, в рамките на вратите няма белези, които да показват затварянето на отворите. На второ ниво – прозорци, част от тях с метални решетки с правоъгълно членение, останалите с метални капаци /отваряеми с две крила/; западна фасада – пластично оформени отвори, част от каменния градеж е е запазен и достроен с тухли.

 

Мааза 3, кота корниз 7,80 м, източна и южна фасади, като последната се отличава със грижливо оформени с малки тухли арки над отворите: на първо ниво – редуване прозорец- врата /общо осем отвора/, като под прозорците до кота 0,85 м . има отвори , които са служили за вентилация на долното ниво /в разрез са под наклон/, метални решетки на прозорците с ромбоидно членение. Вратите – само в горната си част са със метални полукръгли решетки с богата декорация /запазена е само една/. На второ ниво – прозорци, осем на брой, всичките със метални капаци; източната фасада без отвори, част от каменния градеж е запазен и достроен с тухли.

 

Мааза 2, кота корниз 8,00 м– отворите и на двете нива са изцяло от камък, няма данни за метални решетки или капаци; на първо ниво от южната фасада се редуват прозорец – врата /пет на брой/, като тук отново имаме подпрозоречни отвори до кота 0,45 м. , служещи за вентилация. От западната страна имаме само прозорци на долно ниво. На второ ниво от южната фасада имаме четири прозореца, в по-късен етап е избит един от тях /преустроен във врата/ и е достроен балкон; на западната – имаме два прозореца е врата между тях и балкон /от първи строителен период/, като по-късно отново има преустройство- доиззиждане на вратата, при което стават три прозореца.

 

Мааза 1, кота корниз 7,70 м. -и двете фасади на първо ниво са с редуващи се врата – прозорец /общо шест на брой/, като прозорците са с метални ромбоидно разчленени решетки, за вратите няма данни. На второ ниво, западна фасада – четири прозореца е правоъгълни метални решетки и един малък отвор /ниша/ повтарящ формата на прозореца; северна фасада- един прозорец и един правоъгълен отвор, и двете с правоъгълни решетки.

 

 

За липсващите метални решетки или метални капаци съдим както следва: метални решетки – наличие на пробиви във вътрешната част на рамката на прозореца, в които са влизали металните профили; метални капаци – наличие на метални куки /скоби/ забити в рамката на прозореца от вътрешната страна, които са служили за да стоят отворени.

 

1. Общо изчистване и премахване на растителност и отпадъци,

 

премахване на излишни архитектурни елементи /допълнително изпълнени зазиждания на отвори и др./.

 

2. Изчистване с пясъкоструйка на основната зидария .

 

3. Изследване на устойчивостта и изчистване с пароструйка на варовиковите прозоречни рамки.

 

4. Запълване на пукнатини, неравности и обрушвания с вложки:

 

– Фасадите на сградите са от каменен градеж, който е запазен в по-голямата си част. Там където има разрушаване се предвижда доизграждане с камък, възможно най-близък по форма и големина до съществуващия /за да се достигне уеднаквяване структурата на фасадите/.

 

– Укрепване и консервация на калканните /сега вътрешни/ стени.

 

5. Обработка с биоактивен препарат на каменния градеж против мухъл и плесени.

 

6. Обработка с прозрачен импрегнатор за каменна и тухлена зидария против влага.

 

7. Обработка на метална пластика: метални решетки или метални капаци. Всички решетки, които са съществували от създаването на сградите, се възстановяват към началният им вид.

 

– Металът се обработва с преобразувател на ръжда, след което се сваля ръждата /ако е необходимо с метална четка/ докато се стигне до здрав метал, полага се грунд /за запазване на метала/ и после се боядисва с материали, наподобяващи характерните за периода. За тези които липсват се предвижда направата на същите такива по оригинал. Отворите на вратите и прозорците се остъкляват зад решетките и капаците, които остават към предната част на фасадата, като тези на първо ниво, които ще се използват за входове към сградата с нова функция, ще бъдат отваряеми.

 

8. Външни елементи от подова конструкция– метални шпилки –  и вътрешни елементи в равнината на фасадата – метални греди- се третират като метална пластика – обработка, изчистване, грундиране и боядисване /защита/ и експониране.

 

 

Съществени промени в паметника на архитектурно-историческото наследство не са извършени. Във връзка с промяната на функцията, конструкцията и нормативните изисквания към новата сграда се налагат следните частични промени:

 

– Фасада ЮГ: разширение и оформяне на врата, за да покрие изискванията за евакуационен изход.

 

– Премахване на вътрешни остатъци от подова конструкция извън равнината на стената.

 

– Интегриране на металните капаци за прозорци, отваряеми навътре, в система с остъкляванепред тях, за да се покрият съвременните изисквания за комфорт и топлоизолация.

 

Предвид собствеността на обекта (публична, общинска) и неговата специфика като размери и големина, е предложена адаптация като зална сграда за обществено обслужване.

 

Възможните типове сгради при такова ползване са: театрална/оперна (драматичен, музикален театър, опера, балет), зала за обществени събирания („актова зала”, аудитория), симфонична зала и зала с комбинирани функции.

 

Всички тези типове зали имат специфични изисквания за форма, обслужващи помещения, капацитет спрямо застроен обем, акустика. При изборът на най-подходящия тип са взети в предвид даденостите на сградата: размери, разположение в града, форма и конструкция.

 

Основен недостатък на избора на ползване като театър, например, е съседното „Кино на транспортния работник”, което има театрална кула. Освен това в сградата не се побира функционално нормален театър със сцена по стандарт минимум: 8м x 8м + 4м странично и 4м задно обслужващо пространство). Високата сценична кула допълнително усложнява изпълнението в условията на реконструкция.

 

Избор на адаптация: Камерна симфонична зала за класическа музика за 50 музиканти и приблизително 500 слушатели.

 

Симфоничната музикална зала има големи предимства като начин на полване на паметника: съществуващата сграда следва формата на такава аудитория, което дава възможности за по-голям капацитет и по-просто конструктивно решение. От урбанистична гледна точка музикалното изкуство е по-слабо представено във Варна, което предполага развитието именно на такава функция.

 

Основен недостатък на музикалната зала е акустичната среда. Акустичните изисквания за класическа музика са проблем при търсене на други, комбинирани функции: събирания, рецитали, експериментален театър и други.

 

Пространството около сградата е реорганизирано в съответствие с функционалните изисквания на залата. Основният вход за посетители е предвиден на западната фасада заради нуждата от входна зона пред сградата (норматив: 0,25м2/зр.) и по-доброто комуникационно изложение спрямо града на тази страна на сградата. Втора обществена зона е организирана от юг – за детска площадка и рекреация. Чрез зелени площи са изолирани прилежащият жилищен блок и техническия вход.

 

Паркингите около обекта са преработени за по-ефективно ползване, като от изток, където е товарният вход, са прибавени 6 служебни места. Изискванията за паркиране пред залата (едно паркомясто на 25 посетителя) не могат да бъдат спазени, възможностите за подземен паркинг под сградата са изследвани и приети за технически трудни и финансово нерентабилни.

 

Обемно-пространствено решение:

 

При изборът на обемно-пространствено решение е взета в предвид архитектурно-историческата стойност на паметника. Всички нови архитектурни елементи на съществуващите първо и втори ниво са отдръпнати зад каменната фасада, която така се експонира максимално. За третото, ново ниво е избрана модерна, технологична визия чрез стъклена окачена фасада, така че между старо и ново да има ясно разграничение – основен принцип при адаптацията на паметници на културата. Кривата на покрива е вдъхновена от морето и представлява акцент, чието еднозначно решение над четирите маази ги обединява и завършва.

 

В интериорно отношение е търсено съвременно решение чрез обединяване и преливане на пространства: емпоре в фоайето, ложи над сцената, както и интегриране и експониране на исторческите елементи в решението. Важен интериорен елемент е таванът на залата със сложна геометрия, вдъхновена от морските вълни.

 

 

Първи етаж:

 

Обособени са две зони: публична и служебна. Публичната се състои от фоайе, зала и обслужващи помещения.

 

В фоайето (0,6м/зр.) са включени и функционално обединени касов вестибюл и гардероб (норм: плот: 35д/м). Пространствено са отделени преходите към санитарните помещения (норматив: 1 клозет +2писоар / 100 мъже; 1 клозет / 75 жени), към служебните помещения и към кафе-бара, който е в обособено помещение и може да функционира независимо.

 

Две симетрично разположени стълбища, конструирани с внимание към фасадното членение, водят към втори етаж.

 

Централно във фоайето е разположен главният вход на залата.

 

Служебните помещения на този етаж включват административен блок, две зали за подготовка на изпълнителите, санитарни и складови помещения. Където е необходимо, вратите са предвидени за преминаване на пияно тип роял. Етажите се обслужват от затворена стълбищна клетка и товарен асансьор с светла големина 120/220см.

 

Зала:

 

Аудиторията на залата за 326 зрителя на първи етаж е развита по нормативите за евакуация при двустранно разположение спрямо пътеката с има широчина от 130см. Широчината на прохода е 45см, дължината на реда: 10 до 12 места. За по-лесно изпълнение редовете са организирани на две тангенциални спрямо сцената групи от двете страни на пътеката. Типовото място със сгъваем стол е със стандартна широчина от 50см, дълбочина: 45см.

 

Изследвана и заложена е ясна видимост от всички места към избраната фокусна точка на залата (диригент), местата са разместени шахматно и аудиторията е амфитеатрална.

 

Балконът и ложите в залата са стъпаловидни – за осигуряване на добра видимост и са за 186 зрителя.

 

Сцена:

 

Сцената е трапецовидна, с големина 12,2 метра (фронт)/8,2 метра (дълбочина), виочина: 0,9 метра и дава възможност за изпъления от камерни симфонични оркестри от 50 музиканти: струнна част: 8+7 цигулки, 6 виоли, 5 виолончели, 4 контрабаси; пиано-роял; духови и ударни или 40 музиканти и 20 хориста.

 

До централния вход на залата се намира контролно помещение за оператор по осветление, звуко- и аудиозапис.

 

 

Акустика:

 

Залата е проектирана с особено внимание на акустичните й свойства. Условно може да бъде разделена на три зони: зона отражение на звука: над сцената и оркестъра, зона дифузия: на тавана,където звука се разсейва и зона поглъщане: при задните редици и балкона. Интериорните материали на залата са прахово боядисани плочи от дървесни частици с висока плътност, които са „акустично гладки” и осигуряват достигане на високи стойности на дуфузното звуково поле. Разчупената геометрия на зона дифузия осигурява „разбиване” на звука и едновременно поддържане на звуковото налягане в необходимите стойности.

 

Над задните редици, в зона поглъщане зад покривните материали е интегрирана звукоизолация от минерална вата с ниска плътност, която „дампира” трептенията на акусти  чния материал и така регулира звука. Това е нужно за ограничаване на времето за реверберация до нужните свойства и неутрализиране на чистото ехо от звукови линии с дължина над 17 метра (които са различими от човешкото ухо и се избягват)

 

Обемът на залата, важен показател, които според различни източници трябва да е между 3,4 м3/зр. и 4,5 м3/зр. е предвиден 3,8 м3/зр. и отговаря на време на реверберация от 1,5 – 2,25 секунди.

 

Осветление:

 

Таванът е разделен от редици вертикални ивици, в които ще се интегрира освелението. Осветлението към сцената ще бъде насочено и директно, докато това към залата и зрителите ще се разсейва от полегатите отражателни повърхности.

 

 

Втори етаж:

 

На втори етаж е развито емпоре, даваща зрителна и функционална връзка към фоайето. Освен на зрителите от балконите и ложите, може да служи и за временни изложби.

 

Чрез  широки кулоари се обслужват различните ложи и се експонира каменната зидария и прозоречните отвори на маазите.

 

Служебните помещения на този етаж са груповите съблекални-гримьорни за 20 мъже и  25 жени, както и съответните санитарни помещения и аусгус. Допълнително са предвидени две служебни ложи за изполване от музиканти.

 

 

Трети етаж:

 

Третият етаж е изцяло служебен: помещенията на този етаж са две гримьорни за по двама солиста и гримьорна за диригент. Предвидени са две репетиционни зали, които са на този етаж, за да са максимално отдалечени от залата и да се ограничи звуковото замърсяване.

 

Над залата се намира технически полуетаж за обслужването на осветлението й и други системи, предвидена е площ за вентилационни уредби за залата и фоайето.

 

 

 

 

Сутерен етаж:

 

На етажа са предвидени технически и складови помещения и е осигурен незвисим достъп към ел. разпределително табло и котелното. Под внимание е взето разположението на потенциално опасните помещения и незастъпването им с помещения за масово събиране на хора и пътища за евакуация в горния етаж.

 

 

 

Евакуация:

 

В фоайето има два изхода навън – основен вход–изход на сградата и авариен изход в близост. Пътища на евакуация на зрители са осигурени и през кафетерията и административен блок. От първи етаж на аудиторията са предвидени два изхода с необходимата широчина (норм: 0,6 м / 100 зрителя), разположени в двата края на залата. На втори етаж са предвидени изходи от всеки сектор, евакуацията от публичната зона на етажа става от стълбища с широчина 160+10см към фоайето. Евакуацията от служебните четири етажа става по самостоятелна, изолирана стълбищна клетка с широчина на рамото от 115см.

 

 

 

Достъпност:

 

Проектът е изпълнен с внимание за нуждите на гражданите в неравностойно положение: например, при разрешен наклон от 1: 10 % на пътеката е използван 1: 8 %, за по-удобно придвижване. Предвидени са 4 фиксирани места за зрители с инвалидна количка на първия етаж (1% от капацитета); в ложите, където изискванията го позволяват, столовете не са фиксирани и могат да се разместват, махат и да се освобождават нови места за инвалиди. В фоайето е заложен панорамен асансьор със светли размери 105/110 към второ ниво.

 

 

 

Конструкция:

 

Основната носеща конструкция на сградата е стоманена, избрана заради конструктивните и функционални особености на сградата:нуждата от запазване конструктивната цялост на каменните зидове, специфичното членение на фасадата, ограничени размери, големи подпорни и конзолни разстояния. Предимствата на стоманената конструкция са точност на монтаж, малки размери на носещите елементи при големи премоствания, относителна лекота и съответно плитки основи. Широчината на залата и фоайето са преодоляни със стоманени ферми.

 

Покривната конструкция е от алуминиеви гофрирани плоскости, които позволяват огъването по заложената покривна крива отR 224м.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Материали:

 

Всички преградни стени от надтеренните етажи са предвидени от газобетон. Този материал е избран заради акустичните си свойства, относително ниско тегло и мултифункционалност. В публичните пространства е експонирана каменната стена, което влошава силно топлоизолационните качества на сградата. Където е допустимо от косервацинна гледна точка: предимно в служебната зона, е изградена вътрешна стена, на определено разстояние ( 1 етаж: 10см, 2 етаж: 20см) от газобетон, която създава вътрешна топлоизолационна преграда и основа за полагане на интериорни покрития. Външната стенна повърхност на трети етаж е от полуструктурна окачена фасада със скрити профили и тонирани панели, която изцяло го обгръща. Където e нужно, прозрачните стъклени панели се заместват с огледални.

арх. Христина Димитрова

 

Share Button